Перу 2007назад


Лима

Лима

Лима
След 21 часа полет(на 29/03/2007 в 03.00ч.местно време) през София,Мадрид,Каракас,Лима-Перу в приятен хостел с всичко необходимо в него за междинна станция(няколко часа сън) и 13.00ч отново полет(вече ми втръсна от самолети) към Арекипа(1000км по-на юг).

летище Арекипа и вулкана Мисти
При посрещането(около 15.00ч.) на летище Арекипа,нашите домакини (холандци),любезно ни информираха,че останалите 8 участници в „Мачу Пикчу Експрес" са Хървати.От тук насетне започна голямия СМЯХХХ.Страхотни пичове,които освен всичките багажи,бяха помъкнали и китара с тях.
Единия от хърватите(Руди),се приближи към мен и на английски се представя,докато зад гърба си чувам:
„Па ща причаш енглезки,причай х'рватски,а он бугарски,све ту сме балканци".....естествен балкански смяххххх и след това в хотела разбира се ледена servezza "Arequipen'a" за „добро дошли" на Здравко Зорман(Папа Ноел-Дядо Коледа на испански,сами ще разберете защо!?),Давор Плишо(Д-р Родригез),Рудолф Печникар(Дукати мен),Звонко Ноголица,Иван Ивин,Денис Пр'хат,Борис Айминич и Зоран Отавио и аз с жена ми.
Днешния ден(29/03/07) беше за аклиматизация и разглеждане на Арекипа(град в колониален стил),с малки и тесни улички и голям основен площад( Plazza De Armas),навсякъде чисти улици и много добре подредени,завършващи с малки площадчета естествено със страхотни кафенета и кръчмета в които цените-нашенски.
„Страстната седмица"(католическия и православния ВеликДен съвпадаха) и навсякъде по улиците и площадите бяха празненства,такива каквити сте виждали по ТВ.Първите,а после и окончателни впечатления от Перуанците-мили,възпитани и услужливи.
След посещение в манастира „Санта Каталина" и катедралата на Арекипа разходката завърши в аржентински барбекю ресторант,разбира се със страхотното аржентинско-телешко и не безизвестните червени вина от Mendozza,а така също и от Чили,всичко това на нашенски цени .Например вечеря за двама с бутилка червено вино 60/70 SOL; 1USD=3.20 SOL;по това време,ако не ме лъже паметта 1USD=1.65 BGN.
На следващата сутрин трябваше да стартираме,около 10ч.,но за хърватите това не важеше-кафе,закуска,следваха песни в съпровод на китара разбира се(около 1 час) и по стар хърватски обичай-„не можело да се тръгне без да заредиш гориво"-коктейл от прясно изцеден лимон,водка,някакъв местен лиькор и сок от грейпфрут,естествено общото количество на алкохола едва ли имаше и 50гр.,но това е.... хора с „традиции".Въобще старта на пътешествието беше многообещаващ,а да не ви казвам горките холандци,как се бяха изцъклили...гледаха и не вярваха какво се случва!!!!!.....не можело да се консумира алкохол.....от съседния стол:"ща те брига бре ...чка му матерна"

Моторите ни бяха раздадени,аз си бях поръчал XR650L(прилично състояние,но куц в сравнение с R-ката),Папа Ноел-Kawa KLR-650(само на 1000 мили),Иван XR400R(много нов,мисля модел 2003),а това бяхме и хората,които бяхме карали по черно,всички останали бяха с 1 странен за мен модел Хонда NX 450 Falcon,модел,който аз поне тук в Европа не съм виждал(моля,ако не съм прав ме поправете)и с никакъв опит с карането по черно,но от това въобщв,ама въобще не им пукаше..Благополучно около пладне потеглихме от Арекипа(2,380м.н.вис.),на температура около 27целзий,с посока Колка Каньон(втория най-дълбог каньон в света),като преди това трябваше да се изкачиме до 4,900м.н.вис.,преди да се спуснем към каньона.На излизане от Арекипа,установихме,че Иван е дал фира някъде по трасето.Ларс(холандеца-нашия водач) отиде да го търси,а хърватите извадиха китарата от джипа(сервизната кола в която се возеше и жена ми) и естествено пачанга-за Далматия разбира се.Ларс и Иван се появиха след малко,Проблема-много прозаичен-XR400R,както и вие знаете е само с манивела,загаснал му на кръстовището.....,дойде и ме помоли да си размениме моторите,аз естествено това и чаках-по-нов р-ка все пак....потривах доволно с ръце.
От тук насетне през този ден проблеми от този род нямяше.Постепенно качвахме,докато стигнахме около 3,500 м.н.вис.,а от тук вече и дъжд,температурата падна чувствително и спряхме до едно заведение за чай,след около 2 часа каране.



Чай има всякакъв,но атракцията е чай от листа-кока(задължително трябва да се пие заради височинна болест),със странен вкус.Тук холандците ни предупредиха,че трябва да пиеме по 1л.вода на всеки следващи 1000м.н.вис.,считано от база 2000 и нормалните 2л. на ден.С две думи,около 5-6л.вода на ден..... е разбира се Папа Ноел започна да се пазари за толкова литра SERVEZZA.

от тази пауза започна дъжда,който прерасна в .......
Следващата спирка беше на височина 4,882 м.н.вис.,където вече валеше сняг,студ и дори няколкото метра,които правиш ходейки встрани по „малка нужда" те карат да се задъхваш(поне мен),а усещането беше странно,защото навсякъде около теб малки камъни,подредени по странен начин и форми.

........сняг


Обясниха ни,че това се правело за да се гонят злите сили.Спускането,беше далеч по-приятно,като температури най-вече,снега премина в дъжд,но по-силен.След около час и половина(това вече беше късен следобед-17/17.30ч.) се озовахме до селце,което вече така и не му помня името,което е официания гейт на Колка Каньон na 3,200 м.н.височина.
До тук за всички беше лесно,въпреки снега,студа и дъжда накрая,цялото разстояние беше изминато по асфалт.От тук до Colca Lodge имаше още 20-на км,но денивелацията беше около900м.,по черен път,който от проливния дъжд на места беше на коловози от по 30/40см,а на места засипан от свлачища,за някои гот(така или иначе мокри-защо не и яко кални),а за други направо АД.Инцидента разбира се случи с Давор(Д-р Родригез),малко преди лоджата,на последния завой попаднал в коловоз и паднал през мотора-нищо му нямаше,но от тук му дойде името Д-р Родригез.....майсторче......смях,счупиха го от бъзик,че вместо да падал през мотора,можело да се гмурне под тинята за вечеря.....по-безопасно било.Така де пак що годе безаварийно.Лоджата беше страхотна с отделени ресторант и лоби бар,а бунгалата за гости,като отделни модули.Точно до реката,която минаваше под Лоджата,имаше минерални извори с вода 38,5 целзий и естествено 2 басейна напълно създадени от природата,човешка ръка само ги е оградила с камъни.За гостите на Лоджата безплатно.Толкова бях премръзнал,че 1врял душ и се пъхнах под пухените завивки,а навън продължаваше да вали като из ведро.Нямаше сила,която да ме накара да отида в басейните,за което вечерта бях обявен от Папа Ноел за „велика бугарска будалла",защото те си поръчали местна текила и с температурата на водата оправили работата,беше весело,ама мнооооогооо весело с тия хора.
Програмата за вечерта включваше фолклорна програма(страхотна) и вечеря.По принцип трябваше да лягаме рано,защото следващия ден трябваше да се става в 05.30,по моторите и навътре в каньона за да гледаме полет на Кондор-а.Това се случва рано сутрин по изгрев слънце и без нито 1,ама нито 1 облаче в небето,така поне ни обясниха.Папа Ноел и Д-р Родригез станаха от столовете и обявиха,че при този дъжд,който се излива навън е абсолютно невъзможно да е ясно,поради този факт се поръчаха бутилка текила и няколко бутилки чилийско вино и така до .....идеше ми да се гръмна сутринта в 05.30,като дойдоха да ни будят холандците,които чинно се бяха наспали.В 06.00 беше светло,а слънцето изгря около 06.30 без нито 1 облаче.За съжаление докато закусиме,кафе и т.н. и стигнеме до мястото за наблюдение,вече имаше малки облаци и така и не видяхме Кондор.

Колка Каньон-в далечината....облаци,които попречиха на Кондора



От Лоджата до въпросното място се караше само по черно(кеф 80км отиване и връщане),а на връщане спряхме в селцето от което бяхме пристигнали предния ден.Бях изумен,колко чисто и подредено беше...е добре на площадчето пред катедралата,но дори и в страни от него по улиците,които са макадам БУКЛУЦИ и ПОМИЯ НЯМАШЕ......





по пътя обратно към селото тези дечица продаваха сувенири

Предстоеше тежък ден,270км само на черно до градче на около 100 км преди Куско(екс-столицата на Инките).Качване в надморка височина,спускане и пак качване,живописни и невероятно красиви места.





Добрахме се до село(извинете ме не помня имена),което по наши разбирания и критерии отговаря като размери на гр.Своге,на 4,400 м.н.вис.,около 17.00ч.,където имахме кафе пауза,след като бяхме изминали около 200 км,а след по-малко от час щеше да се стъмни.Повечето от групата бяха смазани,за което се взе единодушно решение с цел сигурност да нощуваме.Тук бирата вече беше Кускеня(идва от Куско) и тя се лееше....лееше...лееше.По тъмно ни настаниха в единствения „хотел"точно на главния мегдан-Плазза Де Армас и разбира се неизменната катедрала.Чисто,подредено и кошчета за разделно събиране на боклук.....не е за вярване,но е факт.Вечерта продължихме в бар-ресторант залепен до хотела.Външните врати,както и прозорците на втория етаж където ни настаниха бяха дървени и отварищи се стил-летящи,като по филмите от „Дивия Запад",душемето и стълбите така скърцаха,че ояаквах всеки миг да пропадна.Излишно е да казвам,че веселбата беше по Балкански нали?!
Сутринта в „хотела" нямаше вода(пуснаха я около 8ч.-странна с-ма),позабавихме се,но в стегната колонка,около 09.30ч. напуснахме това китно страхотно „селце".
Пътувахме през дерета,качвахме и спускахме и отново и отново(невероятни панорами),докато стигнахме свещенната долина на Инките-житницата и река Урубамба.

този вид пшеница е с много по-високо съдържание на протеини

Независимо,че склоновете на Андите са много стръмни,навсякъде всичко беше терасирано и обработваемо като земя.След кратка пауза и още около30 км пристигнахме пред защитните стени на Куско-старата столица на Инките.

Мистика,мистика и мстика,това е единственото,което мога да кажа.Необяснимо е как каменни блокове,някои от тях по 300 тона всеки,са били превозени,построени-без хоросан помежду им така,че не можеш да пъхнеш кредитна карта по между им.


Папа Ноел и аз
Куско е с население около 600,000 жители на 3,450 м.н.вис.,много живописен и естествено един,или може би най-важния тустически град в Перу.

Куско-поглед отгоре
От тук единствено тръгва влак,който отива до Мачу Пикчу и почти през цялото време пътува по теченито на Урубамба.
По програма имахме 2 нощувки в хостел,който се използва предимно от мотористи.
Следвщия ден беше изцяло за Мачу Пикчу

Мачу-Пикчу- 2,420 м.н.вис-влага и жега,от тук реално започва Перуанската джунгла





най-долу на снимката влака,който идва от Куско

Следващия ден старата част на Куско и официален мач за „Копа Либертадорес"между местния „Сиенсиано" и „Бока Хуниорс"-Аржентина

случайна среща с футболистите на "Бока Хуниорс" пред хотела им

Част от историята на Перу-Куско


Победата на „Сиенсиано" с 3:0 вечерта я поляхме заедно с местните,но с Балкански привкус в един от многото локали на града.

За съжаление напускахме Куско и посоката беше гр.Пуно,който лежи на брега на най-високото плавателно езеро в света- Титикака.Пътя беше приятен,имах чувството през цялото време,че се движиме едва ли не по покрива на света,някак си бяхме заобиколени от върхове,но те стояха по-ниско от нас,не знам може и зрителна измама да е това усещане.
Титикака:




Снимките на Титикака ще ги публикувам по-късно тази вечер.....
Поредната мистика!!!хората,които живеят вътре в самото езеро,на обособените островчета от папур и тръстика са с монголоидни черти,съвсем нетипично за заобикалящите ги индианци.
На диалекта на Инките и на племето населяващо островчетата ТИТИ-означава- Пума,а КАКА - камък,т.е пума стъпила върху камък.... нещо,което може да се види само от космоса.Местното племе живее там от около преди 2000 год.,а инките са се появили в 14,или 15 век....??????????????????????????????откъде????
Последната част от тура беше около 350/400км от Пуно до Арекипа от която 100 км лек черен път на който Папа Ноел падна неприятно,счупи си зъб и изкара последните 300км в джипа при Геерт и жена ми.Било е многоооо забавно за жена ми.

едно от многото пазарчета между Пуно и Арекипа



последни км до Арекипа,на заден план вулкана Мисти
Арекипа,прощална вечеря,на следващиа ден беше Велик Ден,а ние се разделяхме с хърватите,които отиваха в южната част на пустинята Атакама ди границата с Чили на някакъв курорт,а ние с жена ми продължавахме към платото „Наска".НОЩТА беше БАЛКАНСКА до ранни зори.
Чао Хърватия,много ни беше мъчно но.......
Наска......поредната мистерия.....линии,някои приличащи на летище,фигури най-различни на кит,маймуна,ръце,дърво и т.н.,предполагам виждали сте ги.....

маршрута по който лети Чесна-та над платото и линиите



дървото,ръцете и в горната част на снимката Пан-Американската магистрала прекосява през Атакама

маймуната,въпреки,че в радиус от 1000км,маймуни няма.....това е Атакама

Това е една много малка част от Перу......може би трябва още......много ....много да се види от тази прекрасна страна и най-вече хората и.

Приключението беше факт, благодарение на:

www.perumotors.com