В подножието на Еверестназад

09.09.2009 София 07.25,излетяхме/кацнахме в Мюнхен и след шест часа престой на летището,чекирахме багажа за Ченгду(Китай).В 14.00ч.,отново излетяхме/кацнахме в Амстердам и след още час и половина моткане по летището финално излетяхме за Китай.След девет часа и половина полет,сутринта на 10.09 в 10.20ч.,местно време кацнахме в Ченгду,малък Китайски град(около 6 млн.),столица на провинция Съчуан.








Формалностите по проверки на визи,попълване на входни формуляри,здравни формуляри и не знам още какви формуляри отне около един час.Представителката на Asia-Bike-Tours, Чен-Чен,ни чакаше в залата за посрещачи и след събирането на групата от петима австрийци,един швейцарец и аз и жена ми Силвия се настанихме в автобуса.По пътя за хотела Чен-Чен имаше достатъчно(1/2 час) време за да ни разкаже за прословутата „Съчуанска кухня","Китайска опера","Панда резерват",все неща с които Ченгду е известен за света и рзабира се влизали в нашата програма в настоящия и следващия ден.
Хотела беше съвсем приличен и тъй като имахме свободно време до 18.30ч.,на мен лично не ми оставаше нищо друго,освен топъл душ и слава Богу,най-накрая спане(не мога да спя в самолети).
Чен-Чен ни заведе в ресторант тип Hot-Pot ,което за мен поне представлява голям „казан" в средата на масата,който се подгрява от долната страна с газ,пълен с сусамово олио и един Господ знае колко на брой лютиви Съчуански чили-чушки.Храната се поднася сурова,като всеки сам си я приготвя,пускайки я за 3 мин.(минимум) в този врящ „адски казан".Оказа се,че има и опция „казана" да не е лютив,ама на,нейсе нали съм си експериментатор,категорично отказах.Спомних си веднага перуанската „леко лютива алпака",но нямаше връщане назад....ще се пробваме.Сервитьорките започнаха да носят всякакви блюда,от вегетарианско тоуфу,бамбук,сурови картофи,до месни кюфтенца,пилешки меса и в последствие(но късно)разбрахме свински гръкляни.Еми пуснахме ги в „казана"и зачакахме,е да де ама ставаше все по-топло,един път от нашата маса, на която вряха два „казана",а също така и от съседните две маси на които вряха общо четири такива подобни,или по-голями съдове,вече не помня.Изглежда минаха тези три минути и атакувахме.....то добре,ама след второто-третото преглъщане нещата придобиха силно премрежен поглед,почти през сълзи,добре,че в този момент сервитьорките донесоха ориза(бял-сварен) в една сериозно голяма купа(не беше лют),е поне за известен период от време в устата ми имаше нещо,което не ме подпалваше.






От всички съседни маси(само китайци),ни гледаха с интерес,много голям интерес и се заливаха от смях,едва ли сме първите,нито последните,но защо да не се позабляват на наш гръб?!!Погледнах към австрийците,някои от тях все още се бореха с клечките и не бяха опитали от „адската вряща смес",но швейцареца до мен Даниел,дишаше много трудно,учестено и пиеше "Tsingtao Draft Beer",Силвия ме гледаше просълзено,а единствено вярното действие беше да си запаля цигара,която определено пушачите знаят как действа.Този ритуал беше осъществен навън,чувствах се,като,че ли току-що съм излезнал от сауна,не,че навън беше по-прохладно(с влажност на въздуха над 85%),но поне подухваше лек вятър.Чен-Чен,обаче си похапваше невъзмутимо,както и останалите гости на ресторанта междувпрочем,ние трябваше да му мислим,.....какво толкоз да му мисли човек?!....оставаш си гладен и нататък по програмата,която включваше посещение на „Китайска Опера"(Changing Faces).

Сградата на операта не беше нищо особенно,освен,че е направена в стар стил(средновековен),като изработката е била предоставена,явно на съсвсем съвременни майстори.
Самата „опера" е по-скоро театър от актьори,като най-интересната част е смяната на маските и облеклото по време на представлението.Определено е атрактивно,но нищо повече от резонен номер-трик на „Маг".











Следващия 11.09,беше далеч по-интересен,от гледна точка на посещението ни в Chengdu "Panda Reserve".Резерват известен най-вече с численноста от Панди,а именно 18 бройки,а също така и с рядката червена Панда.Забвно,така може да се обобщи това посещение.













Червена панда




Следваше посещение и в най-големия манастир в Ченгду(моля за извинение...забравих името му).














Чисто,подредено и най-важното ....ресторанта в комплекса(като за манастир),вегетариански и доста достъпен от към вкусови характеристики.





Следваше посещение в малка работилница за копринени изделия..........

двора на работилницата








Същата вечер от централна гара-Ченгду,потегляхме с влак за Лхаса-Тибет,като по предварителни данни,след 45 часа,трябваше да пристигнем в Лхаса.


Всички пътуващи в спални вагони за Лхаса минаваха през VIP секцията....странно.

Поканиха ни любезно да влезем в отделни стаи,предназначени за чай,кафе и други ободряващи напитки.Защо ли?Защото следваше чакане ма дълга опашка(check point)за проверка на документи,разрешителни за пребиваване в Тибет,дори попълване на здравна декларация,че си физически здрав и напълно съзнаваш всички „неудобства" от надморската височина и по никакъв начин не можеш да имаш претенции срещу китайските власти,произтичащи от здравен характер.Тази цялата процедура траеше,около един час за всички от нашата група.Въобще,търпението с което трябва да се зареди човек е огромно.Е това си имаше и своята добра страна.Така както си чакахме чинно на опашката се запознахме с холандци,които пътуваха с колела,но в случая до Лхаса с влак и от там до Катманду,около 1700км.В последствие се засякохме на няколко пъти с тях по трасето до Еверест Базов Лагер.Свалям им шапка...на тези надморски височини да въртиш педалите.......
Проверката завърши успешно и започна офанзивата по настаняването в спалните вагони.......ДРАМА....не можехме да се съберем в едно купе,а за багажа да не говорим.


Някак се събрахме,двама от групата Даниел(швейцареца)и Стефан баща(австриеца)отидоха в съседното купе,а останалите Херберт,Бригите,Стефан син,аз и Силвия заедно с багажа на всички в едно купе.Това,обаче не беше голямата драма.....,а тя именно беше,че прозорците на влака,както вътре в купето,така и навън в коридора не се отваряха.....това вече беше сериозен проблем,не заради климатизацията,а заради пропускането на всичко,което предстоеше бъде заснето.Добре,че си бяхме понакупили по някоя и друга бира,а дори имаше и присъствие на австрийски деликатеси на "трапезата".


Всичко беше добре до момента в който в 22.30ч.угасиха осветлението....мисля не е нужно да казвам колко цветисти бяха изразите,както на немски,така и на български... 

 

Няу нам нен....няу нам нен и т.н.,или нещо много подобно на това се чуваше в дъното на коридора(забравих да кажа,че купетата нямат врати) с равномерно потракване на чирпаци,чинии и тем подобна посуда се продаваше закуска(силно казано,по-скоро приличаше на това,което нашите баби на село дават на някои домашни животни),която на всичкото отгоре и миришеше на НЕЗДРАВО.


Луда работа...всичкото това се случваше в 07.30ч,дори зъбите не си бяха измили още.
След „обилната закуска",се започна ритуално пълнене на термоси с топла вода...ЧАЙ,време за чай,да де, ама ние искахме кафе.....екскюз ми...ду ю хев кофи?
Ъъъъ кафе ме ЙО!!!!!....Даниел тръгна към вагон-ресторанта да търси кафе...,но се върна само след две-три минути,каза,че било непроходимо,като на индийска гара.
Еми оставаше ни да чакаме все пак влака да спре на някоя гара,та белкем удариме джак-пот за кафе.Случи се само след два часа.Спря на голяма гара,града изглеждаше голям,но какво от това....кафе ме ЙО!!!!Добре,че поне имаше РедБул,Кока-Кола,разни сладки,соленки,всички те с много странен вкус,но поне нещо.





Доволни с РедБул в ръка



Така беше през целия ден,влака спря само на още едно място през деня и на още две гари през следващия ден,но кафе ме ЙО!,е,но поне имаше красиви гледки,макар и през прозореца.





На много места,жп линията изглежда така:




За през нощта стюардите раздадоха кислородни маски,в случай на нужда.Така,около 16.00ч,на следващия ден,след 43 часа във влак,пристигнахме в Лхаса.Отдалеч се виждаше „Потала" и настроението ни бързо се оправи.

Централна Гара Лхаса-изключително сериозно и грандиозно съоръжение,честно не очаквах(за съжаление няма снимки,военната полиция ни накара да ги изтрием),с няколко чек-пойнтс за проверка на документи отново.Нашия екскурзовод Джабу(тибетец) ни чакаше извън гарата.Настани ни в автобуса и потеглихме към Yak Hotel.Първото нещо,което прави впечатление е хаотичното движение и безброй клаксони за щяло и нещяло.Какво от това!?ние бяхме в Лхаса и те първа всичко интересно предстоеше.В двора на хотела имаше безброй возила,чак нямаше разминаване и в единия му край паркирали 7 броя Royal Enfield Bullet 500.Ето помислих си аз,Хайнрих(организатора на тура-австриец) се е вразумил и е доставил по-стойностните мотори.Стана ми едно ведро на душата.В този момент той излезна от бара на хотела заедно с Рихард(австриеца,който не пожела да пътува с влак,вместо това само за два часа със самолет),първия въпрос,който зададох на Хайнрих е кога ще тестваме индийските мотори?Та те не са нашите,отговори той,те ще пристигнат утре.Реших,че няма да си развалям настроението.Настанихме се по стаите и слезнахме в бара(холандски собственик) веднага за по бира.Гледката от стааята беше разкошна.








След вечеря,започнахме,бърза опознавателна обиколка в централната част на Лхаса.Добре,че все пак реших да взема с мен фотоапарата.
Навсякъде кипеше живот.


От улица на улица стигнахме на централния площад.




От тук гледката към "Потала" беше невероятна.





На връщане решихме да се приберем с рикша,което ни струваше 100 юана(10 евро),толкова си поискаха,пък и ние не се пазарихме....оказа се,че тарифата за местни е 5 юана,а за чужденци 10 юана....е поне са заработили за два-три дена напред.

За следващия ден програмата включваше посещение на „Норбулинка"летния дворец на Далай Лама номер 12,13,14-ти,а също така и Манастира „Сера".

На път за летния дворец,нещото,което правеше силно впечатление е,че е чисто,подредено и хората са вежливи и усмихнати и най-вече пъстроцветно облечени,все неща,които навяваха асоциации за Куско-Перу.


Димо ти си...








В "Норбулинка" и децата даже ходят на молитва.















Преди посещението на манастира ни се полагаше обяд,избра го Джабу,в самия център на Лхаса,между пъстроцветната тълпа и шарените сергии.Беше много приятно да седиш от втория етаж на ресторанта и да наблюдаваш какво се случва на чаршията.






"Sera Monastery",преди нахлуването на Китай,в него са живеели над 1000 монаси.В момента живеят не повече от 400 монаси.










Монасите,които живеят все още тук провеждат различни изпити на по-младите,като темите могат да бъдат всичко от живота,наука,теология,социология и т.н.,като при верен отговор,изпитващия пляска с ръце.Някои от тях са много артистични.





Рисунките по скалите бяха навсякъде,около и над манастира.





А по улиците около манастира кипеше търгивия в случая,месо от Як.



За следващия ден в програмата влизаше посещение в "Потала".

„Потала",нещо,което бях виждал само в „Седем години в Тибет".Емблемата на Тибет,стои величествено и магично,така както най-вероятно е построен през далечния 7век от Далай Лама номер 5.



От момента на влизане в двореца,на разположение е само един час за разглеждане.Снимките са позволени само от вън и то до определено ниво.Снимки и видео във вътрешната част на двореца,както междувпрочем и по останалите манастири и дворци е абсолютно забранено.
Изкачването на стъпалата дори само до първото ниво си е предизвикателство.Аз лично бях останал без въздух и дишах на „акумулатори",но интереса и любопитството ми бяха по-силни от дробовете.Все пак на 4,000м.н.вис.,не е чак толкова трудно(е това предстоеше да разберем).





Лявата част на двореца се е използвала,като храм за молитви и медитация на Далай Лама и неговото обкръжение,докато дясната половина на двореца е била административната от която се е извършвало управлението на Тибет.
Дясна част:


Лява част:


Стъпалата нямаха край,




най-накрая стигнахме до върха и оттам започна същинската обиколка вътре в двореца,както и в покоите на Далай Лама,неговите гостни в които е приемал официални персони,стаята(мястото) в която е медитирал(медитацията на Ламата е минимум седмица),спалните и стаите за образование.Наред с това посетихме и частта,която се е използвала,като храм,която в днешно време се съхраняват мощите на повечето починали Далай Лама.

След обяд разгледахме още един манастир построен от Далай Лама номер 5,също така през далечния 7 век,но той вече ни се струваше крайно безинтересен след „Потала".
Вечерята беше организирана в стил Тибетски фолклор,посветена предимно на това,как тибетския Як е бил опитомен от местните.
















Програмата за следващия ден беше отпътуване от Лхаса по посока Гиантце.

 При спускането на прохода,към Гиантце,ландшафта наистина се промени до неузнаваемост.Не знам до колко земята е плодородна,като се има предвид,че територията между Гиантце и Шигатце се смята за житницата на Тибет,но определено сцените от страни на пътя,поне не говореха за това.












Силвия спърви опити.... плахи....


Крепостната стена,която се виждаше на влизане в Гиантце,беше внушителна и зад нея трябваше да се намира Palcho Kum-bum Monastery.


Сутринта беше доста студена и започна с разглеждането на манастира.Повечето от групата,включително и Силвия,решиха,че ще се качат до най-високата точка в манастира,откъдето гледката към долината била страхотна.Аз реших да пропусна и да поснимам.








Тези "буренца"(аз така им казвам) се въртят от Тибетците по посока на часовниковата стрелка,но за целта трябва най-малкото да си Будист.Не-Будистите също могат да ги въртят,но по посока обратна на часовниковата стрелка.





оката снимах,дечицата се закачаха с мен....


...и аз исках да се закачам,ама Силвия дебнеше някъде из кюшетата..



Други пък не бяха спали ....изглежда...




Групате се завръщаше и продължихме напред,към Шигатце,където трябваше да обядваме,но основната цел за деня беше Сакия.Малко преди да пристигнем в Шигатце,ни надминаха едно БМВ,второ,трето,все ГС,ехей....каква стана тя?!,в първия момент помислих ,че са голяма пътуваща група пътешественици и естествено те спряха,а ние ги последвахме.
Оказа се,че са мексиканска група,която е наела моторите в Хонг-Конг и се движеха по същия маршрут......ееееххх,колко много им завидях!...дори и на този с 650-ката.





Хорхе като разбра,че съм от България.....оооо,ама вие имате същите чили-чушки и ги ядеме по един и същи начин ...с БОБ......голям смяххх...,а на австрийците никакво внимание не обърнаха,но с мен и Силвия се поснимаха богато.
Шигатсе е втория по големина град в Тибет и навръщане от Еверест щяхме да останем две нощувки.
В Сакия пристигнахме късно следобед.

Сакия е малко градче,но с мноого голям и още по-много мръсен хотел.Тоалетната и душа в стаята не работеха,"белите"чаршафи бяха сиви,а по остатъците от мокета,можеше да се разбере тези,които са пребивавали преди нас с какво са се хранили.Смениха ни стаята.Както се казва в една хубава нашенска поговорка,"преблякъл се Илия и пак в тия"...чаршафите вече бяха с графитен цвят,но поне тоалетната и банята работеха.






Сутринта напуснахме с „200" хотела и се отбихме да разгледаме местния "Sakya-Kumbum Chorten Monastеry",построен през 1073г.,от монголци в знак на благодарност към Далай Лама номер 5.
Тук срещу заплащане ни разрешиха да снимаме вътре в манастира.




























Потеглихме с посока Еверест базов лагер номер 1.Вълнуваща беше само мисълта за това,което ни предстоеше.С всеки изминал километър се приближавахме,утрото беше ясно и таях надежда,дълбоко в себе си,че ще имам късмета да го видя без облаци.Изкачихме се до прохода Pang-pass 5,120 м.,което е всъщност и официалния гейт на Qomolangma National Reserve.Почти всеки,или дори всеки,който премине от тук спира,за да завърже знаменца с петте основни цвята за здраве и добра енергия.






Спуснахме се доста бързо до селцето Тингри,официялния чек -пойнт за последните 110км.,до първи базов лагер.Обяд,след,което изключително щателна проверка от властите на разрешителни,визи и един куп още документи.


Следва продължение,

 

На 8 км. след чек-пойнт-а,пътя се отделя от основния G-318 свързващ Шанхай с Катманду и от тук до базовия лагер ни предстояха 102км., черен път тип макадам,сериозно изровен и набразден от дъждовете и тежките коли и камиони.Изкачването беше доста стръмно до прохода Gyatso-Lapass 5,220м.,от който гледката към 8-хилядниците беше умопомрачителна.












Часът беше 14.30,доста облаци се бяха появили в небето и самия Еверест беше обвит в плътни такива.Разочарование,единственото,което ми оставаше,беше надеждата,че в оставащите 55км.,синоптичната обстановка ще се промени.Нямаше смисъл да губя време и започнах да спускам,като гледките от тази страна бяха такива.....





Настигнах холандците с колелата,подминах и германците,които тръгнаха преди мен и спрях в най-ниското, в някакво селце за да си купя вода и цигари.


Въобше не се и мотках,облаците един по един си отиваха,като по поръчка.В следващия един час единственото,което си спомням е газ,изпреварване на камиони,дори джипове и така докато стигнах до последния чек-пойнт,на който естествено бях спрян.
Искаше от мен документи,разрешително за преминаване.Как да му обясня,че Джабу,който е в джипа някъде по трасето ще дойде най-малко след час?!Еми как?!то полза от английски нямаше,затова го подкарах на български.
-Виждаш ли,това пред нас е Чомолунгма?кажи де виждаш ли?!
-Той само кимаше утвърдидетелно.
-Ясно,всичко разбираш!....посочих му слънцето и Еверест,показах му часовника ми,който никога не нося,а след това и фотоапарата,повторих му няколко пъти и ДЖИП и ДОКУМЕНТИ и ДЖАБУ,който идва.....и той се смили,усмихна се...и ме пусна....не можех да повярвам!!!!!
Газ,газ....водата свърши и устата ми слепна,но той беше пред мен,без нито един облак ....цял целеничък.










Извадих апарата и снимах до захлас.На слънце беше приятно,но на сянка хладно.Температурата едва ли надхвърляше 18 целзий.Започнаха да пристигат и другите.До залез слънце не спряхме,беше уникално,като изживяване.Джабу дори сподели,че не помни от кога не е виждал Еверест толкова ясно.










По някое време,дори и цигара запалих...






Спалните помещения принадлежаха на на Rongphu Monastery,най-високо разположения в света манастир.Всичко беше спартанско без вода,ток и тоалетни....кой-където намери,но това на практика нямаше никакво значение.


Спалните помещения са точно зад този натоварен Як.



Вечерта изкарахме в основното помещение(чайна) с кюмбе по средата на което се греехме,пиехме топъл чай,че дори и вечеря-тибетска нудъл супа и месо от як,е как да не спиш като къпан под Еверест?!!!!







Еверест по ЗАЛЕЗ!!!






Лека нощ от ЕВЕРЕСТ и от мен!!!!!


Рано сутринта беше много студено,на „пляките" седалките бяха покрити със скреж,а вятъра беше леден.Опаковахме се,натоварихме се на автобус и отидохме до същиския палатков лагер,отново безоблачно и от тук Еверест изглеждаше....ха и да го пипнеш.








Няколко часа по-късно минавахме отново щателна проверка на паспорти,документи,визи и прочие в Тингри,където изкарахме и нощта в невероятно чист хотел,чак учудващо за това малко селце.
На 20.09 сутринта потеглихме към Шигатце,отново през същия проход Pang-pass 5,120 м,но малко преди прохода спряхме на отбивка със страхотна прощална панорама към „Господаря на върховете".Не се сбогувахме,казахме му само довиждане.







В Шигатце пристигнахме в ранния следобяд.Втория по големина град в Тибет,но само толкова,нищо общо с Лхаса в нито едно отношение.Много мръсен,разхвърлян и неподреден.За съжаление и Shigatse Yak Hotel приличаше на града,макар,че в задния двор имаше помпозен спа-център.
Манастира Tashilunpo Monastery известен най-вече с 250кг златна статуя на Буда,пострроен през 1447г., за съжаление беше затворен за една седмица,поради религиозен фестивал.
Вечеряхме в страхотен ресторант,собственост на непалец,като кухнята беше интернационална,включително и европейска,като най-важното беше кафе,истинско кафе.




А ето как се приготвя ориз пред ресторанта


Сутрешната ни разходка започна от сцената(двора на манастира) на която се провеждаше фестивала.На поляната имаше стотици,да не кажа хиляди,нещо като на нашенски родопски събор.












Програмата започна със странни за нас танц и още по-странни участници.









и други,които разиграваха скечове




Все пак по някое време се напъхахме в манастира....как ни пуснаха не знам?!